Четиво за 8 минути

Развитието на химическата и фармацевтичната индустрия води до нарастването на броя на факторите, оказващи влияние върху кожната патология. Под действието на различни физически и химически фактори - температура, слънчева светлина, вибрации, вещества и др., кожата реагира с адекватни и болестни промени.

Кожата има характерно хистологично устройство, което й осигурява значителна устойчивост срещу различни агенти, като по такъв начин кожата осигурява не само собствената си защита, но и тази на целия организъм. Притежава значителни възможности за адаптация към комплексното влияние на факторите на околната среда, участва в отделянето на отпадни продукти, в топлообмяната и регулацията на водния баланс в организма.

Устройство на кожата

Кожата представлява един от най-големите органи в човешкото тяло. Повърхността й е 1,5 - 2 м2 (5% от общото телесно тегло). Състои се от два главни слоя - епидермис и дерма.

Епидермис - най-повърхностният слой на кожата, съставен главно от специфично диференцирани епителни клетки - кератиноцити, и от пръснати между тях неепителни клетки - меланодендроцити, лангерхансови клетки и клетки на Merkel. Той представлява многослоен плосък вроговяващ епител, в който се извършват сложни биологични процеси, свързани с кератинизация на повърхностните клетки, които постепенно отпадат и се обновяват. Образува се белтъчното вещество кератин, което има важно значение за защитната му функция, а също и меланин - пигмент, който предпазва организма от вредното действие на UV - лъчите.

Дерма - съставена от две разновидности на съединителната тъкан, които оформят два слоя - папиларен (с повече клетки) и ретикуларен (с мрежа от колагенни снопчета и клетъчни елементи). В дермата са разположени нервни влакна, кръвоносни съдове, на места и мускулни влакна. Повърхностият слой навлиза във вид на папили към епидермиса, с което се осигурява по-голяма площ за контакт на лишения от кръвоносни съдове епидермис с богата капилярна мрежа в папилите. Под дермата се разполага подкожие, изградено предимно от мастна тъкан с различна изразеност в различните части на тялото.

Здравата кожа е покрита с водно-липиден слой, който се образува именно в резултат на кератинизацията и функциите на потните и мастните жлези. Водната фаза произхожда от потта и е съставена от вода, соли и органични вещества, а мастната фаза е изградена от триглицериди на палмитиновата, стеариновата и олеиновата киселина, восъчни алкохоли, холестеролови естери и др., като съществува автоматична регулация на съотношението между двете фази. Водно-липидният слой има огромно биологично значение, той предпазва кожата и подлежащите тъкани от атмосферни влияния, свръховодняване и изсушаване, внезапни температурни промени. Защитава я от механични, химични и инфекциозни дразнители и придава специфичната за индивида миризма.

Но устойчивостта на кожата спрямо различни дразнители се движи в определен диапазон. От една страна тя е в зависимост от нейните индивидуални особености (определят се от възрастта, пола, професията), а от друга - от характера на дразнителя (механичен или химичен). В зависимост от силата и продължителността на дразнителя, върху кожата възникват различни промени. Например, при много хронични кожни заболявания се нарушава способността на кожата да задържа необходимото количество влага за поддържане на нормалното й състояние, а еластичността и намалява. Появяват се зачервяване, дразнене, образуване и натрупване на сухи люспи, кожата е суха, удебелена и загрубяла. Нарушава се функцията на мастните и потните жлези, в резултат на което намаляват протективните способности на защитния водно-липиден слой.

Когато алерген или друго подобно вещество раздразни кожата, предизвиква възпаление, известно като дерматит. Познати са четири основни вида дерматит:

• екзема
• контактен дерматит
• фото-дерматит
• себореен дерматит

Понятията екзема и дерматит имат право на самостоятелно съществуване, защото в еволюцията дерматитът може да екзематизира и обратно, екземата да загуби своята характерна картина и да наподоби дерматит. Основният критерий за разграничаване на двете състояния е морфологичната изява.

• Екземата се проявява в резултат на свръх активност на имунната система, но в повечето случаи първопричината за този отговор остава неизвестна. Обикновено се развива като алергична реакция към определено вещество (алерген), което сте погълнали или вдишали.
• Дерматитът протича със зачервяване, подуване, парене и сърбеж, а в по-тежки случаи кожата се напуква и кърви.

Контактен дерматит - колко вида са познати?

Контактният дерматит се причинява от различни химични вещества - метали и метални соли, каучук, полимери, различни медикаменти, козметични средства, сапуни, детергентни повърхностни покрития, растителни и животински продукти, пестициди, торове и др. Прекомерното миене на ръцете дори понякога може да доведе до поява на контактен дерматит. Той се проявява, когато се осъществи директен или индиректен контакт с кожата, като степента на промяна зависи от химичната природа на веществото и реактивността на организма. Контактният дерматит протича по два основни механизма - алергичен и неалергичен. От своя страна неалергичният дерматит протича по иритативен и дегенеративен път.

Алергичен контактен дерматит - изисква предваиртелна сенсибилизация на кожата към алергизиращото вещество и се развива след повторен контакт с него. Продължителността на фазата на сенсибилизиране зависи от: силата и концентрацията на алергена; честота, времетраене и интензитет на контакта; индивидуалната чувствителност на кожата срещу един контактен алерген (например, при растението иглика - тя е от 4 до 25 дни, а при перилните препарати може да продължи месеци, и дори години). А алергените най-често са вещества с ниско молекулно тегло (хаптени), които придобиват алергични свойства при свързване с белтъците на организма.

Алергичният контактен дерматит започва не винаги на мястото, където е оказал влияние външния агент, например с лак за нокти може да се получи дерматит от дистанция по клепачите. Формата на пораженията е различна, в зависимост от това каква част е засегната от контакта с алергена. Реакцията на кожата с алергичен контактен дерматит е взависимост от анатомо-физиологичните особености на отделните области: най-силно реагират клепачите, а най-слабо - дланите и ходилата поради дебелината на роговия слой.

Алергени, които се изпаряват като лакочистител, парфюми, газове, пари, етерични масла могат да доведат до т. нар. дифузен дерматит на изложените участъци на кожата. Процесът започва със зачервяване и оток на клепачите, след което обхваща цялото лице и шия, ръцете и другите части на тялото, които не са покрити от дрехи.

Топографска диагноза на контактния дерматит

• Клепачи - инхалиращи средства; при локална терапия на очите; антибиотици, сулфонамиди, атропин; контакт с рамки на очила; козметични средства - сенки за очи, молив за вежди и др.
• Лице - козметични средства
• Уши - при локално прилагане на антибиотици; никелов дерматит (най - често от обици); дерматит от злато
• Шия - никел (най - често от накити)
• Подмишнични ямки - дерматит от дезодоранти; средства против окосмяване
• Ръце - перилни преперати; гумени ръкавици; различни химикали
• Крака - чорапи; обувки; средства против изпотяване
• Тяло - текстил; медикаменти; душгел; масажни кремове

Лечението на алергичния контактен дерматит се състои в ранно откриване на алергичния агент и отстраняване на контакта с него. Използват се антиалергични (антихистамини) и противовъзпалителни препарати, кремове, съдържащи кортикостероидни медикаменти, охлаждащи компреси, които да успокоят сърбежа и да възстановят защитната функция на кожата.

• Неалергичен (токсичен) контактен дерматит - протича по иритативен и дегенеративен път.
• Иритативният контактен дерматит се причинява най - често от силни киселини и основи, детергенти, сапуни, газове. Заболяването настъпва още при първия контакт, протича остро и след прекратяване на контакта с химичното вещество, завършва с оздравяване. Измененията се локализират по местата на контакт с причинителя, най - често длани, лици, крайници. По кожата се появява зачервяване, оток, понякога и мехури, които често са съспътствани от локална болка.
• Дегенеративен контактен дерматит - появява се при многократно дразнене на кожата с киселини, основи и други химични вещества, но в ниска концентрация. При началните контакти настъпва нарушение в защитните функции на кожата, а по - късно се появяват възпалитени и дегенеративни изменения. Те се локализират по цялото тяло, но най - често се срещат по гърба и китките.

Как да си помогнем сами?

Ако ни е известно какво точно предизвиква дерматита, могат да бъдат предприети някои стъпки:

• Тютюнопушене. Доказано е, че цигарите влошават дерматита, а пушенето по време на бременност и след раждането, може да предразположи новороденото към алергични реакции от типа на екземата;
• Стресът силно повлиява на дерматита;
• Недостатъчен сън, инфекциозни заболявания, нарушения в храносмилането, прекалено горещ или студен въздух, определени лекарства, свръхконсумация на захар - фактори, които понижават имунитета и засилват предразположеността на организма към екземи;
• Алергия към никел, който се среща в много сплави, включително в евтиното сребро и нискокаратовото злато, както и в прибори за хранене от неръждаема стомана, в ципове и ключове.

В заключение можем да обобщим, че спазването на санитарно-хигиенните норми в трудовата и професионална среда, употребата на защитни ръкавици, както и намаляване употребата на продукти с неизяснен произход, без да са стандартизирани от ЕС, биха свели до минимум възможността за развитие на контактен дерматит.

За автора

Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.